Години наред се лутах търсейки своето хоби, талант, призвание. Търсейки своето истинско Аз. Като дейна личност исках да опитам всичко.Исках да се развивам, да се усъвършенствам. Исках да бъда нещо, исках да бъда личност. Желаех успех. Трудех се.Постигах успех.
 
  Дадох много от себе си, но спечелих много. Трудно е да се каже дали съм всестранно развита или ми липсва какъвто и да е талант и затова обичам толкова много неща. Танцуваща художничка, с любов към книгите, с философски и фотографски  наклонности, с математически ум и спортен дух. Имам отличен успех, но не искам да уча. Не искам да ставам адвокат, нито архитект.Не съм се родила да прекарам живота си зад едно бюро.Не искам едни и същи дни.

  Преди мечтаех за уединение.Но повечето ми занимания спираха да ме удовлетворяват след известно време. Но не защото ми омръзваха, а защото пишех, рисувах, танцувах... за себе си.  
 
  Разбрах, че човек е щастлив, когато сам дарява щастие. 
 
  И сега си имам си една мечта. Искам да преподавам йога. Искам да посрещам изгрева всяка сутрин далеч оттук. На място, където ще живея така, че ще забравя всички ненужни неща, закостенели разбирания, сбъркани правила, погрешно изтълкувани мисли.