"Факелът на истината често изгаря ръката на този, който го носи"

П.Бауст

  Истината е като запалена факла - осветява пътя ти, но често те пари.Нейната светлина ти е нужна, за да откриеш своя път и да го следваш.Истината е преимущество и отговорност.Тя дава сила и болка.Имаме ли достатъно смелост, за да я следваме?
  Истината е в основата както на древните така и на съвременните религии.Бог често е отъждествяван с абсолютната истина.Истината е смятана за висша добродетел, но още през древността хората започнали да търсят начини да я заобиколят. Възползвайки се от вярата на хората властимащите оформяли света по свой образ и налагали свои правила, променяйки определението за истина.С времето човечеството привикнало да приема за истина това, което му се представя за истина.
  През античността императорът, който се смятал за Божий наместник, определял кое е истина и кое не.През мрачните векове на средновековието за истина било приемано това, което повелявали църковните канони.Постепенно човекът загубил способността си да намира своя универсален път към истината и загърбил нуждата да я търси.Животът се променял, но не и установените принципи.Мит, запечатан от столетия като истина в човешкия ум и общество трудно може да бъде развенчан.
  От миналото до днешно време всеки опит да се наруши установената традиция и да се преобърне общоприетото мислене бил заклеймяван.Малцина са тези,дръзнали да се откъснат от тълпата и да вървят по неутъпкани пътеки.Велики умове нагърбени с товара на истината, който не всеки може да понесе, завещали на човечеството велики открития и постижения. Колумб, Нютон, Ван Гог, Айнщайн, всички те, с начинът си на мислене, с действията и амбициите си са предизвиквали смут в обществото.Великите учени, творци, откриватели и философи били заклеймявани като луди, дори опасни за своето време.Идеите им са били пренебрегвани и отхвърляни.Съвременниците им са ги порицавали, а днес сторим паметници в чест и признание на тези велики личности ,поели по пътя на истината.
  Трудно е да откриеш истината.Но още по-трудно е да умееш да накараш другите да я прозрат.Защото истината съществува.Тя  не е мираж в пустиня.Пътят на истината е дълъг и неравен, но това е единственият верен път.

П.С. Това е есето, което написах днес на олимпидата по философия.Доста е кратко за такава обширна тема, ама не ме бива много във философстването.

Пиер Буаст е велик! В мисълта му се крие много мъдрост. Есето ти не е кратко. Не е хубаво са се пишат дълги текстове, защото започваш да се увличаш и да задълбаваш. Есето трябва да е стегнато, справила си се с това. ЗабеЛежката ми е другаде и се надявам да не се обидиш. Когато се пише есе, е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се започне по оригинален начен, започва се "по-отдалеч", както го наричат някои. Пиши за нещо съвсем не по темата, но така, че после да "извъртиш нещата" и да ги насочиш към заглавието. Замисълът ти е добър, но се усеща болезнената липса на уводни думи и увлекателно начало. Иначе си се справила със задачата. Подбрала си примери от историята- Ван Гог, Нютон, Колумб и т. н. Следващия път се постарай да избегнеш повторенията. Прочети си още веднъж есето, трябва да усетиш, че думата "истина" се повтаря в почти всяко изречение, а това е натрапчиво и дразни читателя. Поздравявам те за смелостта да публикуваш творбата си, мнозина биха се страхували. Не ме разбирай погрешно-с поста синямам за цел да те оплювам и да те отчайвам. Приеми го като съвет! Ако следващия път го спазиш, ще напишеш невероятно есе! Поздрав!

Винаги приемам критика. Благодаря за коментара. Определено ще ми е от полза.